Евангелието на Матей (6,1:6 16:18) ще ни припомни проповедта на Исус на планината и как той вижда и интерпретира вече съществуващите Израилски практики на пост, молитва и милостиня. Старата традиция на Църквата също взема тези Юдейски практики и ни ги поднася като своеобразен отговор на трите изкушения на Исус в пустинята, които са и главните наши изкушения и падения. Като първо е отдалечаването от Бога, тоест от живота, второто е грешен поглед над заобикалящия ни свят и приемането му за лош и негативен и накрая като трето изкушение е погрешното взаимоотношение с другите хора и неразбирателството с тях.
1. Относно връзката ни с Бога – молитвата, като първи отговор може да бъде важен фактор. Какво всъщност очакваме от това взаимоотношение с Живота, тоест как живеем зависимостта си от Бог? Как се молим? Дали го правим изобщо? Трудно ли ни е? Как се чувстваме? Всички тези въпроси могат да дадат отговор за това, как всъщност общуваме с Бога, но и как общуваме със самия живот и как го приемаме или го отхвърляме!
2. Относно връзката ни със Света: реалността и ежедневието, постът или лишението могат да ни покажат как живеем конкретно живота ни. Постът не ни призовава към лишение заради самото лишение, но ни приканва да използваме друг начин на мислене относно консумацията и материалните блага които често заемат голямата част от вниманието ни. Постът ни подтиква да се осъзнаем и да си припомним че всички материални придобивки са само средство за живот, а не са цел в живота, тоест избирайки доброволно лишения, християнинът показва че за него живота е важен заради самата му същност на дар, а не като средство което може да се консумира и употребява та дори и захвърли. Християнинът лишавайки се от материалната зависимост показва днес на света, че истинската свобода не е в притежанието на блага, а в имането на истински критерии за използването на благата!
(Ако трябваше да постим например според най старата християнска практика, то тогава би трябвало да не ядем от времето след вечерята чак до 15 часа на другия ден. Тоест да изпуснем закуската и обяда... та нали днес така постят и мюсюлманите!? С какво ние християните бихме били по различни???...)
3. Относно връзката ни с другите, начина по който практикуваме милостинята или споделянето на благата, може да ни бъде огледало за това какви сме и как всъщност живеем Христовата заповед “обичай ближния като самия себе си” ! Милостинята е конкретния жест с който доказваме че сме братя помежду си.
По време на изкушението в пустинята, Исус, чрез въздържание, се отдалечава от начина на мислене на света тоест задоволяване на липсата чрез консумация . Всъщност, това което е под въпрос е глада, а освен това и начина по който отговаряме на липсата, на недостига който характеризира човешката същност. Тази радикална липса, недостиг, не е от рода на имането, а по скоро от рода на самото ни съществуване - начинът ни да бъдем, да сме (винаги ни липсва нещо). И само думи, които възстановяват човешката ни самоличност, могат да отговорят на тази човешка условна недостатъчност. Исус ни ги дава, казвайки на Изкусителя думите от Второзаконие: “Не само от хляб живее човек, а от всяко слово излизащо от устата на Бог” (8,3). И ако си припомним така също и думите от евангелието на Марко: “Ти си моят възлюбен Син в когото е моето благоволение” (1,11), ще разберем Кой има думи на вечен живот и кого да слушаме - Бога Христа!
По време на кръщаването си, Исус осъществява връзката между Бог и човек, и така застава като първи от дългата редица на братя, тоест думите които са насочени към него се отнасят също и за нас! И ние ги получаваме по време на нашето кръщене, но ще ни трябва цял един живот за да ги чуем наистина. От тази гледна точка може да се каже, че постът намира християнския си смисъл, само ако е свързан с молитвата, която е личната връзка с Бога, както Христос е свързан с Отца си. Но и вече казахме, че в Христа сме и братя защото Той обединява пълнотата на човечеството, така че и нашите взаимоотношения трябва да са на това братско ниво, което предразполага за обич към ближния споделяне на всичко. С две думи постът, молитвата и милостинята са неразривно свързани!
Първите християни са уловили тази неразривна връзка между тези три практики и не случайно Църквата ги пренася през вековете в своята Традиция. И тази година отново, със същия буден дух ни подканва да ги приемем и осъзнаем и така да дадем троен отговор на Изкусителя, който често ни съпровожда в пустинята на нашето ежедневие.
Ще завърша с картината нарисувана ни от св. Августин, за да обясни тези три практики, и нека тези думи ни бъдат призив за това, как да живеем постното време: “Ако искате да достигнете до Възкресението, дайте на поста двете му крила: молитвата и милостинята.”
текст за размисъл :
Св. Йоан Златоуст (347-407)
Постът на тялото е храна за душата.
Не въздържанието от храна, а въздържанието от прегрешения прави поста !
Не е възможно огънят да гори във вода, и покаянието е невъзможно без поста.
Постът, за който говоря, е не като този, който правят много човеци, а истинския пост. Не само въздържание от храна, но и от грехове. . . Ти постиш? Покажи ми тогава чрез своите дела поста си. Т.е. какви дела? Ако видиш беден, дай му милостиня. Ако видиш врага си, помири се с него. Ако видиш приятел, който благоденствува, не го кълни. Ако видиш хубава жена, отмини. Не само чрез устата си пости, но и чрез очите и слуха си, с краката и ръцете си, очисти се от алчността и сребролюбието.
Постя с краката, отстъпвайки от блудни и беззаконни пътища. Постя с очите, възпитавайки ги да не подскачат към красиви и съблазнителни гледки, нито да се удивляват от чуждата хубост. Защото гледането е храна за очите. Но ако е беззаконна и натрапчива тя вреди на поста, възпрепятствайки всяко душевно спасение, ако пък е богоугодна и укрепваща духа, украсява го... Не ядеш месо? Не яж разпътство чрез очите си. Пости и със слуха. Постът със слуха е в това, да не приемаш обвинения и клевети против ближния ти. "Празен слух не приемай" - говори св. Писание. Пости и с устата си от срамни и хулни думи. Каква ни е ползата, ако се въздържаме от ядене на кокошки и риба, а хапем и ядем братята си? Ако обвиняваш, ядеш плътта на ближния си. Не си наранил плътта му със зъбите си, но си наранил душата му чрез клеветата. Наранил си неговото добро име.
Няма коментари:
Публикуване на коментар