След като предишния път разгледахме тройния отговор на основните човешки изкушения, днес ще се съсредоточим върху най важния от тях: молитвата. Важна е не само от гледна точка на християнската ни принадлежност, но и заради това, защото е спонтанна човешка необходимост, тоест вътрешна основна потребност да се обърнем към Необятното и Безкрайното с желание да запълним празнотата или да прескочим условната ни ограниченост и да изпълним първичния порив на сърцето си, да бъде напълно задоволено ! “И неспокойно е сърцето ни, докато не намери в Теб покой!” ще обобщи св. Августин.
В Библията молитвата е поклонение, което обхваща цялостно отношението и преживяното от човешкия дух, когато се обръщаме към Необятното, тоест Бог. Християнинът се покланя на Бога, когато в молитва благоговее пред Него, прославя Го и Го умолява. Тази най висша проява, на която е способен човешкият дух, може да се разглежда и като общение с Божията пълнота. Но в този смисъл човек се моли и защото липсата на тази пълнота е постоянен негов спътник, тоест, по един или друг начин, Бог е заложил в човешкото сърце тази необходимост и така още веднъж ни е предварил и пръв е подбудил духа ни да Го търсим и откривайки Го, така да прескочим лимитите си и наистина да се наречем Божи чеда. Но молитвата в Библията не е “естествен отклик” (виж Йоан 4:24). “Роденото от плътта е плът.” Ето защо Господ не “слуша” всяка молитва (Ис. 1:15; 29:13). Библейското учение за молитвата подчертава същността й като ни разкрива, че тя е необходимост на човека да бъде в спасителни или заветни отношения с Необятното-Бога и да получи напълно всички привилегии и задължения от тези взаимоотношения, но както знаем не винаги човек признава тази си зависимост и пристъпва към осъществяването й!
Ето защо Стария Завет ще ни говори за застъпници (пророци, свещеници, царе...) или личности които имат специална дълбока връзка с Бога, с Необятното и които ни призовават, заместват, и придружават в това поклонничество към задоволяване на най-съкровените желания за пълнота на сърцето ни. Тук можем да споменем Лот (Бит. 19:17-23), Авраам (Бит. 20:17), Мойсей (Изх. 9:27-33), Йов (Йов 42:8, 10) както и много други. Те всички са хора избрани от Бога, за да ни помогнат да влезем в молитвеното общение, тоест да се доближим до Необятното. Но както четем в техните лични истории, те също са подвластни на условната недостатъчност, тоест неспособността да достигнат до това пълно единение с Необятното- Бога. И за това Необятно решава да поеме инициатива и Само да се доближи до нас и да ни се разкрие. Това става чрез влизането в историята и времето на Самата Пълнота, Бог се въплъщава, ражда се Пълночовека и Пълнобога - Исус Христос. Така тази непристъпна бариера между ограничеността на човека и необятността на Всевишния се отваря и за човека става възможно да се докосне до пълнотата и да запълни жадното си сърце. Така Бог в лицето на Сина си Христос ще ни научи как да общуваме правилно с Него, тоест как правилно да се насочим до задоволяване на съкровеното желание на човечеството за Необятност, ще ни научи как да се молим.
Това разяснение относно как да влезем във връзка с Бога, Христос ще ни го предостави чрез конкретни човешки примери и по-точно с някои така наречени притчи от Новия Завет. В притчата за приятеля, който взема назаем три хляба през нощта (Лука 11:5-8), Господ утвърждава принципа за настойчивост в молитвата, а основата, върху която се гради увереността в настойчивата молитва е щедростта на Бог Отец (Мат 7:7-11). Притчата за несправедливия съдия (Лука 18:1-8) призовава към настоятелност в молитвата, а това включва и постоянство, и посвещение. Бог се бави с отговорите на молитвите не защото е безразличен, а защото обича Своите чеда и желае да развие и задълбочи вярата, която накрая ще бъде възнаградена. В притчата за бирника и фарисея (Лука 18:10-14) Христос подчертава нуждата от смирение и покаяние в молитвата и предупреждава да не се водим от чувство за собствено превъзходство. Съкрушено сърце и собственото принизяване в молитва означава приемане от Бога неговата необятност, а самопревъзнасянето ни концентрира върху нас самите тоест върху нашите недостатъци и ограничености. В притчата за несправедливия слуга Христос призовава към милост в молитвата (Мат. 18:21-35). Бог отговаря на молитва, която е отправена от прощаващ дух. На простота в молитвата ни учат пасажи от Мат. 6:5-6; 23:14; Марк 12:38-40; Лука 20:47. Молитвата трябва да е очистена от всякаква нескверност. Тя трябва да е откровена и чистосърдечна, което да намира израз в простота на езика и отправените молби. Господ също подтиква към усърдие в молитвата (ср. Марк 13:33; 14:38; Мат. 26:41). В Мат. 18:19-20 е подчертано единството в молитвата. Ако група християни, които имат Христовия дух, се молят заедно, техните молитви ще постигнат целта. Но молитвата трябва да бъде също изпълнена с очакване (Марк 11:24). Молитвата отправена със съмнение и колебание е безполезна. Молитвата, при която вярата действа в покорство на Божията воля, постига много (Марк 9:23).
Колкото до начина, по който трябва да се молим, Господ учи на две важни неща. Първо, и днес трябва да отправяме молитва към Него, както са отправяли хората по време на земния му живот (напр. Мат. 8:2; 9:18). Както е държал на вярата тогава (Марк 9:23), изпитвал е искреността (Мат. 9:27-31) и е разкривал невежеството (Мат. 20:20-22) и греховната самонадеяност (Мат. 14:27-31) на тези, които Го призовават в нуждите си, така Той прави и в наши дни в живота на, нас които се обръщаме към Него в молитва. Второ, сега молитвата трябва да са отправя и в Името на Исус Христос (Йоан 14:13; 15:16; 16:23-24), чрез Когото имаме достъп до Необятната Безкрайност на Бога. Да се молим в името на Исус Христос, означава да се молим, както се е молил самият Той, да се молим на Отца, според както Синът ни Го е разкрил - а за Исус истинския фокус на молитвата е волята на Бог Отец. Това е основната характеристика на християнската молитва: нов достъп към Необятността на Отец, който е осигурен от Христос и достъп който е в съгласие с волята на Бог.
Можем така да заключим, обобщавайки, че истинската молитва - молитвата, която трябва да получи отговор - представлява лично разпознаване и приемане на Божията воля (Йоан 14:7; ср. Марк 11:24) или ако желаете отваряне на човека към Необятното и съзнаване на собствената непълнота и жажда на сърцето. От това следва, че чуването на молитвата е не толкова удовлетворение на конкретна молба, възприемана от молителя като път към желаната цел, колкото уверение, че това, което получаваме, наистина успешно води към целта защото е Божията Воля или самата Цел.
Св. Василий Велики (330 - 379)
Истинският пост е отчуждаване от злото.
Колкото отнемеш от тялото, толкова сили ще дадеш на душата.
Заповедта за поста е тъй древна, както и самият свят. Първата заповед, дадена на човека от Бога, била заповедта за поста (Бит. 2:17). Тъй като не постихме, бяхме изгонени от рая! Затова да постим, за да влезем пак в рая.
"Разкъсай оковите на неправдата". Опрости на ближния оскърбленията. Прости му дълговете... Ти не ядеш месо, но изяждаш брата си. Ти се въздържаш от вино, но не можеш да се въздържиш да не обиждаш. Очакваш да настъпи вечерно време, за да се нараниш, като изгубиш целия ден по съдилищата.
Горко на вас, които сте пияни, ала не от виното. (Ис. 51:21) Раздразнителността е опиване на душата. Тя също така лишава човека от здраво мислене, както виното. И скръбта също е опиване. Тя потиска разума. Страхът – и той е опиване, когато се предизвиква от такива причини.
Когато се изгуби надеждата за съвършенството, тогава е позволено наслаждението.
Няма коментари:
Публикуване на коментар