Duhovno Uprajnenie na Ob6tnostta

Sled burnoto i podvijno liato, edna sedmitsa na spokoistvie, molitva i dobro spane i hrana... Otidohme na 10 km ot Siena kudeto se namira prekrasen manastir na sestri Avgustinianki. Biahme posre6tnati otli4no, vupreki klauzurata na sestrite... ;) Molitvite im biaha kato angelski pesni otpraveni kum Boga, a hranata kato v petzvazden restorant! ;) Sled tazi sedmitsa na otdih, i duhovno zadejdane mojem da zapo4nem spokoino u4ebnata godina! Kuraj na vsi4ki i nai dobri pojelania za rabota i zaslujen uspeh prez tazi u4ebna godina! ;)

Bulgarie

Otnovo namiram stari poznainitsi v rodinatta.... ;)

Vakantzia v Gurtsia

Firenze durante le vacanze

zaminavane na o.Gervais

Tova sa niakolko snimki ot praznika po izpra6taneto na Otets Gervais oito se vru6ta v Africa(Kongo) sled 3 godini u4ene i missia v Italia - Florenzia!

Poklonenie do Loreto

Eto kratuk reportaj ot poklonenieto mi do Loreto (kudeto se namira Ku6tata na Deva Maria)!

S niakolko mladeji ot Florenzia, se zapisahme po4ti na maitap za 30° poklonenie do Loreto... 30 kilometri pe6a prez no6ta do Svetili6teto! Otidohme sus avtobus do Macerata (grad4e koeto e blizko do Loreto ) i tam biahme posre6tnati ot Kardinala, predsedatel na episkopskata konferenzia vuv Italia, otslujihme liturgia i sled zagriavka sus pesni, trugnahme na sredno6tnoto prikliu4enie! Tsiala no6t pesni, molitvi, hodene bez po4ivki, 4ak i obuvkite mi ne izdurjaha i se skusaha na sredata na putia ta triabva6e da pitame burza pomo6t za tikso... ;) Ofitsialno zapisanite na sredno6tnia pohod biaha samo 80 000 du6i, ot koito goliama 4ast mladeji! Po putia biahme posre6tani v razli4ni malki grad4eta sus zapaleni lampi, pesni, molitvi, otvoreni tsurkvi i budni hora!! (dori i vuzrastnite)... S mnogo umora, no i bodur duh ot prikliu4eniata, biahme posre6tnati ot ubodriava6t sutre6en dujdets na pristigane v Svetili6teto! Uspiahme da se poklonim v Doma na Deva Maria i da se doberem s posledni sili do avtobusite... sled tova si spomniam samo 4e se sabudihme vuv Florenzia... ;)

Eti i niakolko snimki! :)

AlleanzA

V Lyon

Vacanzia!

Blagoslov na ku6tata

Tuk ne e iordanov den, po skoro Velikden, no se blagoslaviat ku6tite kakto pri nas! eto i kratkia blagoslov na na6ta.

Buona Pasqua!

Христос Воскресе! Найстина Воскресе!

Гледахте ли в Ърли Шоу преди няколко дни интервюто на дъщерята на Били Греъм за терористичната атака на 11 спетември, когато Джейн Клейсън я попита: “Как можа Бог да допусне да се случи такова нещо?”. Ани Греъм даде изключително дълбок и проницателен отговор. Тя каза: “Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както самите ние сме, но дълги години ние казвахме на Бог да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като джентълмен, какъвто е Той, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави намира?”
Нека помислим. Мисля, че се започна, когато Маделин Мърей О’Хеър (тя загина, тялото й беше намерено наскоро) протестираше, че не иска никой да се моли из нашите училища. И ние казахме “Добре”.
След това, някой каза, че не е нужно да четем Библията в училищата... Библията, която казва “не убивай, не кради, обичай ближния си както себе си”. И ние казахме “Добре.”
След това Д-р Бенджамин Спок каза, че не бива да наказваме децата си, когато грешат, защото чувството им за човешко достойнство ще се накърни и можем да им създадем комплекс за малоценност. (Синът на Д-р Спок се самоуби.) И ние си казахме “Един специалист знае какво говори.” И казахме: “Добре!”
След това някой умен член да директорски борд на някакво училище каза "Понеже момчетата са си момчета, дайте да им дадем достатъчно презервативи, че да могат да си правят кефа както им се иска, но да не умират от СПИН. И няма да сме длъжни да казваме за това на родителите." Ние казахме – "Добре."
След това някой каза "нека дъщерите ни ако искат, да си махат бебетата като забременеят, и нека са свободни да не казват за това на родителите си." И ние казахме "Добре."
След това някой каза, че е по-добре учителите и възпитателите да не наказват учениците в училищата и колежите, и директорите на учебни заведения им забраниха да докосват който и да е ученик, независимо от поведението му, защото “не искаме да си създаваме лошо име и да ни дават под съд”. И ние казахме “Добре!” (Има голяма разлика между възпитание и побой!)

След това някой от управляващите по върховете каза, че няма значение какво правиш насаме, стига на работа да правиш това, за което ти плащат. И съгласявайки се с него, ние казахме, че няма значение за никого (вкл. за президента) какво върши скришно, стига иначе да си върши работата, и икономиката да е добре.
След това някой каза “хайде да печатаме списания със снимки на голи жени, и да ги наречем благотворно и разумно оценяване на красотата на женското тяло. И ние казахме “Добре!”
След това някой друг взе това благотворно начинание и направи още една крачка, като започна да публикува снимки на голи деца, и още една – като ги пусна в Интернет. И ние казахме “Добре, човекът си има право на свобода на словото.”
След това развлекателната индустрия каза “нека правим телевизионни шоута и филми, пълни с простащина, насилие и извратен секс. И хайде да записваме песни и да пишем текстове, които говорят за изнасилвания, наркотици, убийства, самоубийства и сатанизъм.” И ние казахме “...ми това си е само развлекателен бизнес, шоу, нищо повече. Със сигурност няма странични ефекти и никой не го взима насериозно, така че – карайте нататък!"
Днес се питаме защо децата ни нямат съвест, защо не различават добро от зло, защо не им "пука" като убиват случайни хора, собствените си съученици, самите себе си. Може би ако помислим достатъчно дълго и достатъчно дълбоко, ще се досетим защо. Мисля, че това има нещо общо с "ЖЪНЕМ ТОВА, КОЕТО СМЕ ПОСЕЛИ".
След това се появи ученикът, който написа "Мили Боже, защо не запази малкото момиче, което се самоуби в класната стая? Искрено твой – загрижен съученик" И отговорът: "Скъпи ученико, Мен не ме пускат в училище. Искрено твой – Бог."
Интересно е как лесно хората изхвърлят Бог в боклука и после се чудят защо светът отива към пъкъла. Интересно е как вярваме на всяка дума във вестниците, но не вярваме на това, което пише в Библията.
Интересно е как всеки иска да отиде в рая, стига само да няма нужда да вярва, мисли, говори и върши каквото и да е, което Библията казва.
Интересно е как казваме "Аз вярвам в Бога", но правим, това, което прави Сатана, който, между другото, също "вярва" в Бога!
Интересно е колко лесно съдим, но никога не се оставяме ние да бъдем съдени.
Интересно е как пускаме мръсни картинки по електронната поща и те се разпространяват за секунди като огън сред сухи тръни, но ако вземеш да изпратиш нещо, което говори за Бога, хората не се и замислят да го разпространят.
Интересно е как похотливото, просташкото, вулгарното и неприличното минават свободно през киберпространството, а обществени дискусии на тема Бог всячески се потискат и в училище, и на работното място.
Интересно как някой е така "изпълнен с Христос" в неделя, но е абсолютно "невидим християнин" през цялото останало време.
Още ли ви е смешно??
Интересно как като се замислите да препратите това съобщение, няма да го изпратите на много хора, защото не знаете в какво вярват, а особено – какво ще си помислят за вас. Интересно как може много повече да съм загрижен за това какво мислят другите за мен, отколкото какво мисли Бог за мен.
Размишлявате ли все още??

Ulitsata- the street !

Уличен апостолат. 

Не се притеснявайте да мислите това, което мислите, когато четете тези две първи думи. Знам че звучат малко объркващо, и ето защо ще се опитам да ги поизясня.

Една идея за постолат ме човъркаше в последно време, като казвам постолат имам в предвид, апостолическа дейност, като тази която всеги вярващ върши по един или друг начин, подтикнат от призива да се отиде в мисия, да се отиде на среща с Другия... Та и мойта вътрешна подбуда или зов, ако ми позволите, така да се изразя, ме накараха да предприема това приключенско предприятие. Да отида на среща с всички тези които са на улицата. Бездомни, просяц, бедни, ... тези които в евангелски дух можем да наречем "моите най малки братя". Та мойто скромно приключение е следното. Реших всяка петък вечер да посветя времето си на улицата, или по скоро на хората които бих срещнал из улиците на Флоренция. Преди да излезна казвам молитва в параклиса, за да поверя всяка евентулална среща в ръцете на Този, Който дойде на среща ми един светъл ден... или по скоро в мрака на една моя нощ! След молитвичката единственото което направих е да тръгна и да върва... по пътя си казвах броеничката и се надявах да срещна някой... всъщност се надявах някой да има нужда да ме срещне.. с две думи оставих се на ориентира на Провиднието. Казах си ако някой има нужда от мен, Господи, направи така, че да се срещнем. 

В началото беше интересно не виждах никой, който би имал нужда от разговор, от внимание, от приятелски поздрав... всички забързани, някой тористи се връщаха по хотелите си, други тепърва излизаха... младежи се надпреварваха да влезнат в различни барове... общо взето нищо... Казах си Господи мойта идея е напразно губене на време, пък и е доста хладничко тази вечер... Кажи ми за какво да говоря на евентуалния човек, на когото искам да говоря?... И изведнъж в една еднопосочна улица, една кола са спря, прозореца се свали, и един младеж с усмивка ме попите: "Извинявай, ама накъде се отива към Катедралата?" Той искаше да отиде към центъра, насред който като огромен ориентир се извисява тържествено Дуомо /катедралата/ на Флоренция. Но за мен тези думи бяха като знак и отговор на мойя собствен въпрос: Ама какво да кажа, да покажа, с какво да помогна?... Просто да покажа Домът Му... Посочих на младежа обратната и вярна посока... И така укоражен продължих. Не видах много бездомни, явно още беше твърде рано за да ги видя седнали или спряли някъде, сигурно още обикаляха, за да търсят храна или пиене...  почнах да се предвижвам бавно към центъра, кадето на един ъгъл, се спрях учуден... музика излизаше от един странен електрически апарат.. на който свиреше красиво момиче. В последстие открих, и апарата и момичето са от Русия. Апарата се казва: thereminvox и е изобратен от един Братюшка... интересно открите направих тази вечер /тези които желаят могат да намерят иноформация в интернет/... но да не навлизам в подробности, след неуспешен опит да свиря на него, и няколко разменени думи с момичето, продължих нататък. След няколко улици и вече бях на центъра... там музикалната ми вечер продължи... срещнах Антонио, който свирише на флейта... поприказвахме си доста с него. Симпатичен човек, който живее на ръба на бедноста и е пренудан, след завършена музикална академия, да свири на улицата за да може да събере пари за храна... тъжна история. Не исках да го разсейвам много от живодарната работа и продължих напред. Оказа се че тази вечер ми беше наистина музикална, тъй като по нататък се спрях пред една двойка млади хора. Момичето със страхотен оперен глас, момчето я акомпанираше на акордион... след няколко мига с тези прекрасни таланти, раших да се ориентирам към прибиране защото найстина започна да става студено а аз се разхождах вече от 1 час и половина почти... 

И така ако Бог е решил и аз имам воля, ще се опитам да продължа с петъчните вечерни разходки и интересни срещи!

Надявам се да ви е толкова интересно колкото беше и за мен, ако не е... може да дойдете да ме придружите следващия петък!

До скоро!

Taizé à Genève-- v Jeneva

Quelques jeunes assomptionnistes, nous avons pris la route de différents quoins de l'Europe pour participer à l'aventure des rencontres régulières de Taizé de fin d'année, cette fois à Genève. Une volonté de vivre en jeunes chrétiens les festivités de nouvelle an, mais aussi d'être presents avec notre prière à ce mouvement œcuménique de jeunes.

Nous sommes partis seulement trois de la communauté de Florence ( P.Giuliano, Fr. Florentin et Fr. Martin) pour finalement retrouver avec joie qu'on n'étaient pas les seuls AA. Nous avons rencontré les visages souriants de Fr. Eric Raharivelo avec un postulant vietnamien (de Lyon), Fr. Iulian Andrei avec la groupe de Lille et les Religieuses de l'Assomption de la communauté de Lituanie. Quelle bonne petite bande AA! 

L'expérience vécu sur place été inoubliable: les moments forts de prière et de rencontres; des conversassions avec d'autres jeunes chrétiens et l'esprit d'unité malgré nos differences; l'accueil charitable des suisses et l'organisation impecable; le temps en paroisse avec des partages en groupes et les moments dans les familles d'accueil; l'animation spirituele et les carffours divers; les moments personnels de prière et de meditation; l'invitation de la lettre de Taizé à nous engager sans crainte pour un monde plus juste et travailler pour l'amour entre nous... comment tout cela ne prendrai part a notre vie intérieure et ne donnerai un aspet particulier à notre vie exterieure!?

Христос се ражда между нас!

Скъпи пиятели и близки,

Моля приемете мойте най-искрени поздрави и пожелания за този светъл празник!

Нека Звездата ви посочи пътя на истинското щастие и огрее живота ви с лъчи на любов и топлина!

Нека Звездата ни покаже, че Това което търсим надалече е всъщност между нас! 

Нека Звездата ти даде достатачната светлина за да погледнеш на заобикалящият те свят, с очи на братска обищ, състрадание, надежда и любов!

Нека Тя се поклони с теб пред незалязващата Светлина!

Бъди щастлив и обичащ!

Тези пожелания са и за мен... и ще се радвам да ги изживеем заедно !

Мартин

Chers Amis,

Je vous prie d'accepter les souhaits que je vous adresse avec tout mon coeur.

Que l'Etoile vous indique le chemin de vrai bonheur et ilumine votre vie d'amour et charité.

Que l'Etoile nous montre que notre recherche au loin est déjà parmi nous. 

Que l'Etoile te donne assez de lumière pour voir le monde autour de toi, quelle merveille. Vie dans ce monde avec charité et il sera encore meilleur.

Que l'Etoile s'incline avec toi devant La Lumière sans déclin.

Vivons ensembles ces moments de joie.

Fraternellement 

Martin

Dears friends 

Please accept the wishes that I address you with all my heart:

Let the Star shows the way of true happiness and gives to your life a love and charity. 

Let the Star shows us that our search faraway is already among us. 

Let the Star gives you enough light to see the world around you, which is wonder.

Life in this world with charity and it will be still better. 

Let the Star is inclined with you owe the Light without decline. 

Let us live together these moments of joy. 

Fraternally

Martin

Cari amici, gli prego di accettare i desideri che vi mando con tutto il

mio cuore.

Che la Stella ti indichi il cammino alla vera felicità ed illumini la tua vita con l'amore e la carità.

Che la Stella ci mostri che ciò che cerchiamo è già fra di noi.

Che la Stella ti dia abbastanza luce per vedere il mondo intorno a te come meraviglia.

Vivi in questo mondo con carità e sarà ancora migliore.

Che la Stella si inchini con te davanti alla Luce senza declino.

Viviamo insieme questi momenti di gioia

Fraternalmente Martin

Praznik v Plovdiv

Ni6a na Uspenieto

Na6ta ob6tnost vuv Florenzia se sdobi s malka ni6a v koridora na poslednia etaj! Izpolzvaiki otsustvieto na na4alnika ni, nie mladejite se organizirahme da premestim edin ogromen star garderob, koito izpulva6e koridornoto prostranstvo pred staiata na na6ia mnogouvajavan superior(na4alnik)... do tozi garderob groznee6e ostanka ot niakoga6na telefonna kabina, koiato posledva stupkite na garderoba i se ozova otka4ena ot stenata i podredena redom s mnogo drugi vehtorii v mazeto...;) na miastoto na zeinalata ni6A ot kabinata, ponikna kato maiska roza prez april, i sled dvudnevni kozmeti4ni promeni, malka pe6teri4ka,koiato turjestveno prie ikona na Uspenie bogorodi4no (idva6ta ot Bulgaria).. nujdata ot svetlina nakara niakoga6nata telefonna kabina da se prosti i s osvetlenieto si za da go preotstupi na ni6ata! i eto krainia rezultat...:

La communauté de Florence fête, un peu en retard, mais bien préparée, nos trois bienheureux bulgares ! Des laïcs assomptionnistes et d’autres personnes se sont jointent à nous le Samedi soir 17 novembre, pour rendre vivant le mémoire des trois martyres assomptionnistes mort pour la foi pendant le régime communiste en Bulgarie (1952). L’église est sombre, une atmosphère de prière et d’intimité habite le décor. Un portrait de notre vénérable fondateur (Emmanuel d’Alzon) accueille à l’entrée. L’encens te saisie et te porte jusqu’au l’autel où l’icône des bienheureux, illuminée par une douce lumière, t’invite prendre place parmi les autres chrétiens venues ce soir. Tu t’assois et la musique silencieuse des voix orthodoxes te mène dans la profondeur de la prière et te donne goût de la célébration solennelle qui va suivre. Le moment est venu, la lumière revient soudain, la petite clochette annonce le début da la liturgie, une fille de célébrants remplit l’espace devant l’autel, tous chantent ! Nous proclamons la gloire de Dieu et vivons un moment de son amour pour l’homme. Après cette célébration tous sommes invités à embrasser l’icône comme signe de communion avec nos prédécesseurs et leur foi vécue jusqu’au martyr !

Une rencontre suit. La présentation de leur histoire est faite par le supérieur et une projection de procès et les condamnations prend le regard pour certains moments. Des témoignages suivent : un jeune frère bulgare dit quelques mots sur comment ces trois pères ont marqué son chemin de foi et tout de suite un frère, récemment revenue de Bulgarie, partage comment aujourd’hui les chrétiens bulgares vivent leur foi en quotidien.

Puis dans un esprit de famille tous somme invité à la table des frères pour partager un repas de fête, car quand même cette expérience tragique est devenu par la foi chrétienne, par l’amour pour Jésus, une espérance de salut et occasion de joie !

Sre6ta sus semeistva blizki na ob6tnostta!

Eto tova e edna obiknovenna subotna ve4er v ob6tnostta mi! Semeistva blizki na ob6tnosta se sre6tat za da spodeliat ve4eria i prejiviavania i duhut na ob6tnost! S radost nie subratiata otvariame vrati i priemame tazi radostna grupi4ka ot 20-25 du6i koito iskat da stanat 4ast ot jivota na ob6tnostta!

Посещение

След три годишна раздяла, отново заедно!
Ето няколко момента от щастливата среща на част от семейстовото...
Радоста беше голяма, но времето малко, за да си кажем всичко което ни
идваше спонтанно! След този миг на среща, трудно може да се обише чувството
което изпитвам, но само може да се каже, че бяхме щастливи.

Reunion des Laïcs AA en Firenze

Sled lokalnia 6apitol... laitsi blizki na ob6tnosta se subraha na ve4erna sre6ta. Liturgia, ve4eria s priatni razgovori, i seriozna 4ast- sre6ta i diskusia vurhu tova koeto pravihme povreme na 6apitola na ob6tnosta!