AlleanzA

V Lyon

Vacanzia!

Blagoslov na ku6tata

Tuk ne e iordanov den, po skoro Velikden, no se blagoslaviat ku6tite kakto pri nas! eto i kratkia blagoslov na na6ta.

Buona Pasqua!

Христос Воскресе! Найстина Воскресе!

Гледахте ли в Ърли Шоу преди няколко дни интервюто на дъщерята на Били Греъм за терористичната атака на 11 спетември, когато Джейн Клейсън я попита: “Как можа Бог да допусне да се случи такова нещо?”. Ани Греъм даде изключително дълбок и проницателен отговор. Тя каза: “Вярвам, че Бог е дълбоко наскърбен от това, което стана, както самите ние сме, но дълги години ние казвахме на Бог да се махне от училищата ни, да се махне от правителството ни, да се махне от живота ни. И като джентълмен, какъвто е Той, мисля, че Той тихо си отиде. Как можем да очакваме Бог да ни даде благословението Си и защитата Си, ако искаме от Него да ни остави намира?”
Нека помислим. Мисля, че се започна, когато Маделин Мърей О’Хеър (тя загина, тялото й беше намерено наскоро) протестираше, че не иска никой да се моли из нашите училища. И ние казахме “Добре”.
След това, някой каза, че не е нужно да четем Библията в училищата... Библията, която казва “не убивай, не кради, обичай ближния си както себе си”. И ние казахме “Добре.”
След това Д-р Бенджамин Спок каза, че не бива да наказваме децата си, когато грешат, защото чувството им за човешко достойнство ще се накърни и можем да им създадем комплекс за малоценност. (Синът на Д-р Спок се самоуби.) И ние си казахме “Един специалист знае какво говори.” И казахме: “Добре!”
След това някой умен член да директорски борд на някакво училище каза "Понеже момчетата са си момчета, дайте да им дадем достатъчно презервативи, че да могат да си правят кефа както им се иска, но да не умират от СПИН. И няма да сме длъжни да казваме за това на родителите." Ние казахме – "Добре."
След това някой каза "нека дъщерите ни ако искат, да си махат бебетата като забременеят, и нека са свободни да не казват за това на родителите си." И ние казахме "Добре."
След това някой каза, че е по-добре учителите и възпитателите да не наказват учениците в училищата и колежите, и директорите на учебни заведения им забраниха да докосват който и да е ученик, независимо от поведението му, защото “не искаме да си създаваме лошо име и да ни дават под съд”. И ние казахме “Добре!” (Има голяма разлика между възпитание и побой!)

След това някой от управляващите по върховете каза, че няма значение какво правиш насаме, стига на работа да правиш това, за което ти плащат. И съгласявайки се с него, ние казахме, че няма значение за никого (вкл. за президента) какво върши скришно, стига иначе да си върши работата, и икономиката да е добре.
След това някой каза “хайде да печатаме списания със снимки на голи жени, и да ги наречем благотворно и разумно оценяване на красотата на женското тяло. И ние казахме “Добре!”
След това някой друг взе това благотворно начинание и направи още една крачка, като започна да публикува снимки на голи деца, и още една – като ги пусна в Интернет. И ние казахме “Добре, човекът си има право на свобода на словото.”
След това развлекателната индустрия каза “нека правим телевизионни шоута и филми, пълни с простащина, насилие и извратен секс. И хайде да записваме песни и да пишем текстове, които говорят за изнасилвания, наркотици, убийства, самоубийства и сатанизъм.” И ние казахме “...ми това си е само развлекателен бизнес, шоу, нищо повече. Със сигурност няма странични ефекти и никой не го взима насериозно, така че – карайте нататък!"
Днес се питаме защо децата ни нямат съвест, защо не различават добро от зло, защо не им "пука" като убиват случайни хора, собствените си съученици, самите себе си. Може би ако помислим достатъчно дълго и достатъчно дълбоко, ще се досетим защо. Мисля, че това има нещо общо с "ЖЪНЕМ ТОВА, КОЕТО СМЕ ПОСЕЛИ".
След това се появи ученикът, който написа "Мили Боже, защо не запази малкото момиче, което се самоуби в класната стая? Искрено твой – загрижен съученик" И отговорът: "Скъпи ученико, Мен не ме пускат в училище. Искрено твой – Бог."
Интересно е как лесно хората изхвърлят Бог в боклука и после се чудят защо светът отива към пъкъла. Интересно е как вярваме на всяка дума във вестниците, но не вярваме на това, което пише в Библията.
Интересно е как всеки иска да отиде в рая, стига само да няма нужда да вярва, мисли, говори и върши каквото и да е, което Библията казва.
Интересно е как казваме "Аз вярвам в Бога", но правим, това, което прави Сатана, който, между другото, също "вярва" в Бога!
Интересно е колко лесно съдим, но никога не се оставяме ние да бъдем съдени.
Интересно е как пускаме мръсни картинки по електронната поща и те се разпространяват за секунди като огън сред сухи тръни, но ако вземеш да изпратиш нещо, което говори за Бога, хората не се и замислят да го разпространят.
Интересно е как похотливото, просташкото, вулгарното и неприличното минават свободно през киберпространството, а обществени дискусии на тема Бог всячески се потискат и в училище, и на работното място.
Интересно как някой е така "изпълнен с Христос" в неделя, но е абсолютно "невидим християнин" през цялото останало време.
Още ли ви е смешно??
Интересно как като се замислите да препратите това съобщение, няма да го изпратите на много хора, защото не знаете в какво вярват, а особено – какво ще си помислят за вас. Интересно как може много повече да съм загрижен за това какво мислят другите за мен, отколкото какво мисли Бог за мен.
Размишлявате ли все още??

Ulitsata- the street !

Уличен апостолат. 

Не се притеснявайте да мислите това, което мислите, когато четете тези две първи думи. Знам че звучат малко объркващо, и ето защо ще се опитам да ги поизясня.

Една идея за постолат ме човъркаше в последно време, като казвам постолат имам в предвид, апостолическа дейност, като тази която всеги вярващ върши по един или друг начин, подтикнат от призива да се отиде в мисия, да се отиде на среща с Другия... Та и мойта вътрешна подбуда или зов, ако ми позволите, така да се изразя, ме накараха да предприема това приключенско предприятие. Да отида на среща с всички тези които са на улицата. Бездомни, просяц, бедни, ... тези които в евангелски дух можем да наречем "моите най малки братя". Та мойто скромно приключение е следното. Реших всяка петък вечер да посветя времето си на улицата, или по скоро на хората които бих срещнал из улиците на Флоренция. Преди да излезна казвам молитва в параклиса, за да поверя всяка евентулална среща в ръцете на Този, Който дойде на среща ми един светъл ден... или по скоро в мрака на една моя нощ! След молитвичката единственото което направих е да тръгна и да върва... по пътя си казвах броеничката и се надявах да срещна някой... всъщност се надявах някой да има нужда да ме срещне.. с две думи оставих се на ориентира на Провиднието. Казах си ако някой има нужда от мен, Господи, направи така, че да се срещнем. 

В началото беше интересно не виждах никой, който би имал нужда от разговор, от внимание, от приятелски поздрав... всички забързани, някой тористи се връщаха по хотелите си, други тепърва излизаха... младежи се надпреварваха да влезнат в различни барове... общо взето нищо... Казах си Господи мойта идея е напразно губене на време, пък и е доста хладничко тази вечер... Кажи ми за какво да говоря на евентуалния човек, на когото искам да говоря?... И изведнъж в една еднопосочна улица, една кола са спря, прозореца се свали, и един младеж с усмивка ме попите: "Извинявай, ама накъде се отива към Катедралата?" Той искаше да отиде към центъра, насред който като огромен ориентир се извисява тържествено Дуомо /катедралата/ на Флоренция. Но за мен тези думи бяха като знак и отговор на мойя собствен въпрос: Ама какво да кажа, да покажа, с какво да помогна?... Просто да покажа Домът Му... Посочих на младежа обратната и вярна посока... И така укоражен продължих. Не видах много бездомни, явно още беше твърде рано за да ги видя седнали или спряли някъде, сигурно още обикаляха, за да търсят храна или пиене...  почнах да се предвижвам бавно към центъра, кадето на един ъгъл, се спрях учуден... музика излизаше от един странен електрически апарат.. на който свиреше красиво момиче. В последстие открих, и апарата и момичето са от Русия. Апарата се казва: thereminvox и е изобратен от един Братюшка... интересно открите направих тази вечер /тези които желаят могат да намерят иноформация в интернет/... но да не навлизам в подробности, след неуспешен опит да свиря на него, и няколко разменени думи с момичето, продължих нататък. След няколко улици и вече бях на центъра... там музикалната ми вечер продължи... срещнах Антонио, който свирише на флейта... поприказвахме си доста с него. Симпатичен човек, който живее на ръба на бедноста и е пренудан, след завършена музикална академия, да свири на улицата за да може да събере пари за храна... тъжна история. Не исках да го разсейвам много от живодарната работа и продължих напред. Оказа се че тази вечер ми беше наистина музикална, тъй като по нататък се спрях пред една двойка млади хора. Момичето със страхотен оперен глас, момчето я акомпанираше на акордион... след няколко мига с тези прекрасни таланти, раших да се ориентирам към прибиране защото найстина започна да става студено а аз се разхождах вече от 1 час и половина почти... 

И така ако Бог е решил и аз имам воля, ще се опитам да продължа с петъчните вечерни разходки и интересни срещи!

Надявам се да ви е толкова интересно колкото беше и за мен, ако не е... може да дойдете да ме придружите следващия петък!

До скоро!

Taizé à Genève-- v Jeneva

Quelques jeunes assomptionnistes, nous avons pris la route de différents quoins de l'Europe pour participer à l'aventure des rencontres régulières de Taizé de fin d'année, cette fois à Genève. Une volonté de vivre en jeunes chrétiens les festivités de nouvelle an, mais aussi d'être presents avec notre prière à ce mouvement œcuménique de jeunes.

Nous sommes partis seulement trois de la communauté de Florence ( P.Giuliano, Fr. Florentin et Fr. Martin) pour finalement retrouver avec joie qu'on n'étaient pas les seuls AA. Nous avons rencontré les visages souriants de Fr. Eric Raharivelo avec un postulant vietnamien (de Lyon), Fr. Iulian Andrei avec la groupe de Lille et les Religieuses de l'Assomption de la communauté de Lituanie. Quelle bonne petite bande AA! 

L'expérience vécu sur place été inoubliable: les moments forts de prière et de rencontres; des conversassions avec d'autres jeunes chrétiens et l'esprit d'unité malgré nos differences; l'accueil charitable des suisses et l'organisation impecable; le temps en paroisse avec des partages en groupes et les moments dans les familles d'accueil; l'animation spirituele et les carffours divers; les moments personnels de prière et de meditation; l'invitation de la lettre de Taizé à nous engager sans crainte pour un monde plus juste et travailler pour l'amour entre nous... comment tout cela ne prendrai part a notre vie intérieure et ne donnerai un aspet particulier à notre vie exterieure!?

Христос се ражда между нас!

Скъпи пиятели и близки,

Моля приемете мойте най-искрени поздрави и пожелания за този светъл празник!

Нека Звездата ви посочи пътя на истинското щастие и огрее живота ви с лъчи на любов и топлина!

Нека Звездата ни покаже, че Това което търсим надалече е всъщност между нас! 

Нека Звездата ти даде достатачната светлина за да погледнеш на заобикалящият те свят, с очи на братска обищ, състрадание, надежда и любов!

Нека Тя се поклони с теб пред незалязващата Светлина!

Бъди щастлив и обичащ!

Тези пожелания са и за мен... и ще се радвам да ги изживеем заедно !

Мартин

Chers Amis,

Je vous prie d'accepter les souhaits que je vous adresse avec tout mon coeur.

Que l'Etoile vous indique le chemin de vrai bonheur et ilumine votre vie d'amour et charité.

Que l'Etoile nous montre que notre recherche au loin est déjà parmi nous. 

Que l'Etoile te donne assez de lumière pour voir le monde autour de toi, quelle merveille. Vie dans ce monde avec charité et il sera encore meilleur.

Que l'Etoile s'incline avec toi devant La Lumière sans déclin.

Vivons ensembles ces moments de joie.

Fraternellement 

Martin

Dears friends 

Please accept the wishes that I address you with all my heart:

Let the Star shows the way of true happiness and gives to your life a love and charity. 

Let the Star shows us that our search faraway is already among us. 

Let the Star gives you enough light to see the world around you, which is wonder.

Life in this world with charity and it will be still better. 

Let the Star is inclined with you owe the Light without decline. 

Let us live together these moments of joy. 

Fraternally

Martin

Cari amici, gli prego di accettare i desideri che vi mando con tutto il

mio cuore.

Che la Stella ti indichi il cammino alla vera felicità ed illumini la tua vita con l'amore e la carità.

Che la Stella ci mostri che ciò che cerchiamo è già fra di noi.

Che la Stella ti dia abbastanza luce per vedere il mondo intorno a te come meraviglia.

Vivi in questo mondo con carità e sarà ancora migliore.

Che la Stella si inchini con te davanti alla Luce senza declino.

Viviamo insieme questi momenti di gioia

Fraternalmente Martin

Praznik v Plovdiv

Ni6a na Uspenieto

Na6ta ob6tnost vuv Florenzia se sdobi s malka ni6a v koridora na poslednia etaj! Izpolzvaiki otsustvieto na na4alnika ni, nie mladejite se organizirahme da premestim edin ogromen star garderob, koito izpulva6e koridornoto prostranstvo pred staiata na na6ia mnogouvajavan superior(na4alnik)... do tozi garderob groznee6e ostanka ot niakoga6na telefonna kabina, koiato posledva stupkite na garderoba i se ozova otka4ena ot stenata i podredena redom s mnogo drugi vehtorii v mazeto...;) na miastoto na zeinalata ni6A ot kabinata, ponikna kato maiska roza prez april, i sled dvudnevni kozmeti4ni promeni, malka pe6teri4ka,koiato turjestveno prie ikona na Uspenie bogorodi4no (idva6ta ot Bulgaria).. nujdata ot svetlina nakara niakoga6nata telefonna kabina da se prosti i s osvetlenieto si za da go preotstupi na ni6ata! i eto krainia rezultat...:

La communauté de Florence fête, un peu en retard, mais bien préparée, nos trois bienheureux bulgares ! Des laïcs assomptionnistes et d’autres personnes se sont jointent à nous le Samedi soir 17 novembre, pour rendre vivant le mémoire des trois martyres assomptionnistes mort pour la foi pendant le régime communiste en Bulgarie (1952). L’église est sombre, une atmosphère de prière et d’intimité habite le décor. Un portrait de notre vénérable fondateur (Emmanuel d’Alzon) accueille à l’entrée. L’encens te saisie et te porte jusqu’au l’autel où l’icône des bienheureux, illuminée par une douce lumière, t’invite prendre place parmi les autres chrétiens venues ce soir. Tu t’assois et la musique silencieuse des voix orthodoxes te mène dans la profondeur de la prière et te donne goût de la célébration solennelle qui va suivre. Le moment est venu, la lumière revient soudain, la petite clochette annonce le début da la liturgie, une fille de célébrants remplit l’espace devant l’autel, tous chantent ! Nous proclamons la gloire de Dieu et vivons un moment de son amour pour l’homme. Après cette célébration tous sommes invités à embrasser l’icône comme signe de communion avec nos prédécesseurs et leur foi vécue jusqu’au martyr !

Une rencontre suit. La présentation de leur histoire est faite par le supérieur et une projection de procès et les condamnations prend le regard pour certains moments. Des témoignages suivent : un jeune frère bulgare dit quelques mots sur comment ces trois pères ont marqué son chemin de foi et tout de suite un frère, récemment revenue de Bulgarie, partage comment aujourd’hui les chrétiens bulgares vivent leur foi en quotidien.

Puis dans un esprit de famille tous somme invité à la table des frères pour partager un repas de fête, car quand même cette expérience tragique est devenu par la foi chrétienne, par l’amour pour Jésus, une espérance de salut et occasion de joie !

Sre6ta sus semeistva blizki na ob6tnostta!

Eto tova e edna obiknovenna subotna ve4er v ob6tnostta mi! Semeistva blizki na ob6tnosta se sre6tat za da spodeliat ve4eria i prejiviavania i duhut na ob6tnost! S radost nie subratiata otvariame vrati i priemame tazi radostna grupi4ka ot 20-25 du6i koito iskat da stanat 4ast ot jivota na ob6tnostta!

Посещение

След три годишна раздяла, отново заедно!
Ето няколко момента от щастливата среща на част от семейстовото...
Радоста беше голяма, но времето малко, за да си кажем всичко което ни
идваше спонтанно! След този миг на среща, трудно може да се обише чувството
което изпитвам, но само може да се каже, че бяхме щастливи.

Reunion des Laïcs AA en Firenze

Sled lokalnia 6apitol... laitsi blizki na ob6tnosta se subraha na ve4erna sre6ta. Liturgia, ve4eria s priatni razgovori, i seriozna 4ast- sre6ta i diskusia vurhu tova koeto pravihme povreme na 6apitola na ob6tnosta!

En Chapitre Local

cliquer ici

Edna spokoina ve4er...

Eto kak minava edna spokoina ve4er v novata mi ob6tnost...okolo 20-30 du6i (semeistva s malki detsa) sa ni na gosti za da se sre6tnat s Otets Klaudio..Italianets no ve4e po du6a Bulgarin!!
S radostna glu4ka do kusni dobi!
hubavo e kogato ob6tnosta jivee!

En Firenze, In Italia, v novata ob6tnost!

Eto sled golemite emotsii, namiram spokoiniat i kiten jivot na Florenzia! Italia e prekrasna po tova vreme, i az imam kusmeta no i predizvikatelstvoto da sum i gost za idnite niakolo godinki... Pristigaiki tuk, otkrih edna malka no izkliu4itelno gostopriemna i aktivna ob6tnost na otsite uspentsi, koiato 6te e ve4e moita ob6tnost, pone za po vremeto na obrazuvanieto mi tuk!
Ve4e zapo4nah kursove po italianski i prez mesets Oktomvri Fakulteta po teologia i filosofia na grada 6te triabva da me prieme, tui kato ve4e ofitsialno sum zapisan...;)
Ve4e uspiah da se porazhodia iz grada i da se zagubia na dva puti, no lesno se namiram tui kato ne sme dale4 ot tsentura... malkite i tesni uli4ki na tsentralnata 4ast na grada, mi napomniat za staria grad na Plovdiv, samo deto tuk triabva pove4e da vnimava6 kude stupva6...mnogo ku4eta izlizat na razhodka ve4er i sutrin...;)
Kakvo da drugo da vi kaja, osven 4e tova novo predizvikatelstvo, kakto go nari4am, e o6te edin povod da se motiviram i da produlja napred...da vsi4ko mi e novo, no niakak si 4uvstvam 4e ve4e mi e svoe!
Ne vi zabraviam v molitvite si!
Nasladete se na niakolkoto snimki, koito 6traknah naburzo pri purvoto mi zagubvane iz grada..

Me voici en Folence! une ville magnifique et intéressante! Une nouvelle aventure commence pour moi et je suis heureux de pouvoir la vivre parmi mes nouveaux frères d'ici! J'ai déjà commencé les cours d'italien et en octobre la théologie... puis on verra!
Priez pour moi et moi pour vous!
avec fraternité
MARTIN

Profession/ Obeti

Skupi priateli,
S tezi niakolko reda i niakolko snimki, jelaia da vi napravia supri4astni na tova tui vajno za men subitie- Purvi Obeti v ob6tnosta na Avgustino Uspentsite!
Ne znam dali 6te sum sposoben da pribavia dumi kum radostnite 4uvstva, s koito tozi den be6e izpulnen, no vie 6te me razberete i s malkoto slova s koito 6te vi pi6a!
6te zapo4na sus nai vajnoto, samiat moment na obetite... Eto petima sme izpraveni pred Nastoiateliat na Uspentsite i 4akame da budem povikani. Toi proiznasia niakolko dumi kato vuvedenie i obiasnenie na tozi moment, sled koeto, ni kani edin po edin... moito ime prozvu4ava na mikrofona i az se izka4vam po niakolkoto stupala kum oltara i stoia6tiat pred nego Provintsial(tozi koito 6t prieme obetite mi ot imeto na ob6tnostta). koleni4a i polagam rutse v negovite otvoreni kum men! Edin sve6tenik mi durji v diasno samoru4no napisanoto ot men predi tova Obe6tanie, toest ofitsialnia tekst na obetite:

Изказът за полагане обети е следният:

„Пред своите събратя, в твоите ръце, отец Benoit Griere , представител на Главния предстоятел, от любов към Христа и за разпространението на Неговото царство аз, брат (името ) обещавам Богу да живея в монашеско нестежание, целомъдрие и послушание за една година ( за две години, за три години или до гроб ) съгласно Правилото на свети Августин, и Правилото за живот на Успенското Братство“.

Sled koeto Glavniat predstoiatel me pregru6ta i tseluva i az se izpraviam za da se vurna kato bred vsred drugite bratia! Ne moga da vi opo6a vulnenieto s koeto se proiznasiat tezi dumi, osobeno sled kato sum gi napisam samoru4no i znam 4e se otnasiat edinstveno i samo za mene v tozi moment! Kak da ne kaje6 4e v takuv moment ne si gospodar na sebe si...toest ostavia6 vsi4ko v rutsete na Boga(i simvolut kogato na4alnika ti durji rutsete, go dokazva na iave) ostavia6 se na doverieto koeto pravi6 na boga v litseto na subratiata koito o4akvat da te pozdraviat s 'dobre do6al v semeistvoto'! Kakva radost, ka4vame se sled tova na oltara za da podpi6em tova slovo koeto sme proiznesli (toest samoru4no napisaniat tekst na obetite)...himikala spira da pi6e, kakto duhut ti spira kogato se izpravi6... za radost niakoi podava drug himikal, i v tsurkvata se 4uva buren smiah i vuzglasi! Radosta zapo4na da govori! Vsi4ki minavame za da se pregurnem i tselunem s novite ni subratia, 4lenove na semeistvoto ni, i priatelite ...momentut e dulag, no radosta go nosi burzo na krilete si! dvijenie iz tsurkvata, prosulzeni o4i, usmivki, tseluvki, pregrutki, tih 6epot i kratak otgovor za vseki...pozdravi!

Liturgiata produljava, napomniaiki ni 4e ne sme tuk edinstveno i samo za sebesi i za priatelite ni, "tova subranie ne 4asten klub" kakto po kusno niakoi 6te mi kaje, no tuk sme za6toto Toi ni povika i ni nakara da viarvame, 4rez liubovta mu, i da mu se doverim! edinstvenoto doverie koeto niama da bude uprovergano, za6toto ni nadminava...nie sme 4ast ot tsurkvata i triabva da praznuvame zaedno vurveiki kato Bojia narod kum Tsarstvoto, koeto e ve4e presustva6to v surtsata ni, no koeto 6te ima da doide! Da doide tsarstvoto ti! Liturgiata ni napomnia 4e sme 4ast ot narodut koito iska i e izbran da slavi boga! Vurvim napred vsi4ki zaedno, i vseki na miastoto si, s ob6tata misia no i sus personalno poverena takava!

Sledvat momenti na blagodarstvia i slova na Nastoiatela, prekrasni dumi koito 6te ostanat v surtseto, toi ni kani v tozi sviat na nestabilnost, nerazbirane, neudobrenie, zagubvane, nesigurnost, nepriemane na histianskata pokana za liubov, nie da sme sigurni v doverieto koeto Mu glasuvame i 4e vupreki prepiatstvia i trudnosti, 6te imame 6ansut da izjiveem edin pulnotsenen jivot kakto vun6en taka i vutre6en-v surtsata, toi ni kani da ne se strahuvame i da vurvim napred! 6te vurvia v tvoita svetlina!

Momentut na blagodarnost ot na6a strana...ot imeto na petimata edin ot nas 4ete niakolko reda i po4ti sus sulzi na o4i blagodari na vsi4ki, na vseki pootdelno no bez imena, za da ne zabravim niakogo!

Pokaneni sme na praznika..!!!!!!! Bojiat narod 6te otpraznuva tova sabitie dostoino! 300 du6i 6te se suberat v Hangara na novitsiata, prevurnat s mnogo usilia v nai-turjestvenata zala v regiona! ukrasa, iadene, pesni, pitieta, usmivki, tselivki, muzika, tsvetia, hora koito se pregru6tat i si govoriat priatelski, pozdravi ot vsi4ki strani, ne moga da smogna da oburna vniamnieto, koeto bih jelal za vseki...no te razbirat i s niakolko dumu, pogled, vsi4kata radost se spodelia, vuv vuzduha se 4uztva praznenstvoto!!!!

Molehme se, obe6tahme, pozdravihme, 4uvstvahme silno, pohodihme, postoiahme, radvahme se, praznuvahme, veselihme se, blagodarihme i taka 4ak do kusni dobi... A utre, noviat den e iasen, slun4ev obe6tav6t... novi horizonti se otvariat!

S radost va6

Martin

(niakoi me pita, dali moje da mi kazva ve4e brat?, razbira se 4e da, ta nali vsi4ki sme bratia i sestri v edin Hristos Bog!!...;)

Pokloni4estvo

Eto zavurnah se ot Poklonenie do Lourdes...
Tazi godina za poreden put se uverih, 4e na tova miasto (svetili6te na Deva Maria) kolkoto i puti da se vurna kato poklonik, tolkova razli4ni na4ini na pokloni4estvo 6te jiveia!
Tazi godina biah sus mladite "nosa4i" toest mladeji koito se angajirat dobrovolno(dori zapla6tat za tova) da obslujvat bolni i invalidi, vseki v razli4no zveno v ogromnata organizatsia na Natsionalnoto Pokloni4estvo v Lourdes za 15 avgust!
Biah sus 160 mladeja, mejdu 14-20 godini, koito razdeleni na edipi po 10, se reduvaha diha dokarvat i otvejdat bolnite do miastoto na tseremoniite i do bolnitsata kudeto sa otsednali povreme na poklonenieto! Kato novist Uspenets, biah otgovoren da se vkliu4a v tiahnata programa i zaedno sus na4alnika i edin sve6tenik uspenets, da pomognem na tezi mladeji da prejiveiat edno pokloni4estvo, kakto materialno taka i duhovno... no purvoto ne6to koeto triabva6e da napravia be6e da pravia kato samite mladeji- da se nau4a da suprovojdam i otgovariam za edin bolen. Moiat gospodin se okaza 4e mnogo trudno uspiava da se izrazi re4evo i 4e tozi koito go slu6a triabva naistina da slu6a...za da razbere...osobeno 4e sum i 4ujdenets.. no prejiviavaneto me obogati i mi pokaza 4e ne vinagi sum susredoto4en dostata4no slu6aiki drugite, i 4e usiliata si struvat, za6toto 'drugiat' e kato otvorena sukrovi6tnitsa za duha!
Otnosno drugi prejiviavania, s radost bih produljil da pi6a, za6toto naistina za interesni, no vremeto mi e v defitsit, vupreki 4e tsialata ve4nost e pred men!
do skoro i neka Silata da bude s TEB moi 4itatelu!

rukopolagane na subrat

Eto edin dobur pomo6tnik v rukopolaganeto na edin subrat uspenets ot Vietnam!
Da nosi6 krusta...lesno Li E?
Otgovora ve4e e poznat, no izjiviavaneto dali?
edna prekarasna tseremonia, na koiato imah 4esta da se namiram mnogo blizo do vladikata i novorukopolojenia sve6tenik to4no v momenta kogato aktut na tova tainstvo se izpulni! imah 4uvstvoto 4e svetia duh presustva6e mejdu tiah dvamata...tova e 'ne6toto' koeto u4udva i uzada4ava...koeto kara pove4eto ot nas da popitat; "No kakvo svurzva tezi tolkova razli4ni li4nosti i gi kara da izlu4vat tazi blagodat?"... ostavam na vas da dopi6ete tezi niakolko reda...;)