6 beseda : Възкресението Христово - отворена врата към невъзможното.

Ето стигаме до заключителния етап на нашето размишление за Великите Пости тази година. Минавайки през трите взаимоотношения - с Бог, със Света и с Другите, ние успяхме да хвърлим бегъл поглед над основни понятия за християнската вяра: молитвата, правилният поглед над реалността и истинското общение с другите - любовта. Днес след почти четеридесетдневния преход, ще се спрем на целта на това наше поклонничество - Възкресението Христово. Този е върховният християнски празник, на който е базиран целия живот на Църквата защото “ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра...” ще ни напомни апостолът (1Кор.15,14). Но ние днес, както и апостолите по време на събитията, ще изразим спонтанно трудността от разбирането на какво всъщност представлява Възкресението. Тази трудност произхожда от самото естество на Възкресението - събитие което надминава всеки досега познат човешки опит. С Пасхата на Христос, се отваря врата към живот, който не е повече подчинен на закона на смъртта и на промяната, но който ги надвишава - живот който установява ново измерение на човешкото съществуване. Чрез Възкресението ще се отвори една нова възможност за бъдеще на човешкия род, бъдеще в което времето и пространството не ще са повече ограничения. Христос не се е върнал отново към живота, този който е подвластен на смъртта, както Лазар например, или не се е природил под друга форма и с друго тяло. Той е преминал към един друг, различен живот, този на Необятността на Бога. (ср. разказите за явленията на Исус след възкресението Му: гл. 20 и 21 от Иоан) Парадокса ( от гръцки « παράδοξος » : «противоположно на общоприетото мнение, разбиране», от παρά : « противоположен », и δοξа : « мнение, разбиране ») та този парадокс за нас, както и за учениците Му някога, е неописуем: факта че Той, възкръснал, е напълно различен, и че чрез Божие дело съществува по нов начин във вечността; и че в същото време, не бидейки от този свят, той е присъстващ реално, самият той, в пълнотата на личността му, този факт е необясним. Става въпрос за уникално ново преживяване, което надминава хоризонтите на обикновеното, и граничи с невъзможното. И точно в това се крие и оригиналността на Христовото Възкресение - едно ново измерение на реалността което ни се открива. Това ново измерение няма за цел да отмени съществуващата реалност, а ни напомня, че в лицето на Сина Човечески, едно ново допълнение, един оригинален завършек, едно ново бъдеще за човека е отворено. (Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Мт. 5,17) Та не е ли в очакване и самото Творение на тази последна и най-висока степен на “мутация”, важен скок относно не само количеството, но и качеството на съществуване? Не чака ли света сливането на ограниченото с Неограниченото, на обединение на човешкото с Божественото, не се ли стремим всички към прескачане границите на края, към победата над смъртта? Ето Христос, чрез Възкресението си, ни отваря вратата към Пълнотата. Това, което нашето незадоволено сърце търси тъй далече, е пред нас. Възкресението, тъй необятно, и в същото време тъй миниатюрно спрямо големите събития на историята. Там, някъде си, в далечна, непозната държавица нещо странно се случва и само шепа хора са очевидци. И чрез това, незначително за времето си събитие, Бог отваря вратите на Небесното си Царство, приличащо на: “ синапово зърно, което човек взе, та посея на нивата си, което е най-малко от всички семена, но, кога израсте, бива по-голямо от всички злакове и става дърво, тъй че птиците небесни прилитат и се подсланят под клоните му.” (Мт. 13,31-32) И ние днес сме призвани да се подслоним под клоните на това дърво и да се доверим, тоест да повярваме, че тази отворена врата е също и за нас. Ние също сме призвани да възкръснем. “И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови; (1Кор. 15,19-23)”. Възкресението на Исус е тогава предизвикателство за вярата ни. Днес ние, както и учениците Му преди две хиляди години, седим пред празния гроб с почуда и сме раздвоени. Сиентифичния разум ни казва, че нищо не виждаме, значи научно нищо не съществува ! И логично. Този, Възкръсналия с нищо не може да докосне ежедневието ми и с нищо не променя съществуването ми! Разбираме, че събитието на Възкресението в сутринта на Пасхата е напълно невидимо, нищо не сме видели, тогава защо да вярваме? А от друга страна, както го и потвърждават големите свидетели на Божието присъствие в историята - Мойсей и Илия, Бог не се оставя да бъде видян. Необятното се разкрива самò, а не сме ние с нашите възможности, които Го достигаме. Така и с двамата ученици след Възкресението, отиващи към селото Емаус (Лк. 24,13-35). Цял ден прекарват с Христос и не Го разпознават. И когато това се случва, при преломяването на хляба (Евхаристията), тъкмо “им се отвориха очите, и те Го познаха; ала Той стана невидим за тях.” ! (Лк.24,31). Тогава как бихме могли се изправим пред предизвикателството и да повярваме, да разберем Възкресението? С единствения валиден критерий на вярата - любовта: “не гореше ли в нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?” (Лк. 24,32). Единствено с тази страст, учениците могат да се изправят и да се върнат в Йерусалим, тоест символично да продължат напред като християни в Църквата. Възкресение Христово, което ще празнуваме, в този смисъл не е само победата на Исус над смъртта, но е и празник на победата на нашата вяра над съмнението, над безверието и над объркаността ! В Светото Писание, глаголите които са използвани за Възкресението на гръцки са два : “ἐγείρω” - събуждам се, изправям се; и другия “ἀνίστημι” - издигам се, ставам, тоест да се премине от тежка неподвижност към лекотата на благодатта, от тъмнината на нощта към светлината на утринното слънце ! Това е предизвикателството, към което ни подтиква Възкръсналия Христос, да се събудим и да повярваме, че бъдещето е възможно, както за нас самите, така и за всички онези на които го засвидетелстваме! “Да въздадем благодарение Богу, Който ни дарява победата чрез Господа нашего Иисуса Христа. И тъй, братя мои възлюбени, бъдете твърди, непоколебими и напредвайте винаги в делото Господне, като знаете, че трудът ви не е напразен пред Господа.” (1Кор.15,57-58)