Постът път към истинката свобода
Знаем, или може би се досещаме, че Рождество Христово и Богоявление, празниците които предхождат Постното време, насочват вниманието ни към факта на идването на Бог межди нас. И ако добре сме ги разбрали то ще установим че това идване е заради нас и по точно за наше спасение. Тоест Бог поема пръв инициативата да ни спаси.
Започващото Постно време ще ни съсредоточи върху един друг аспект на това спасение тоест, че то зависи и от нас и от нашите решения и действия. Спасителния план за човека е движение в две посоки : от Бог към човека и от човека към Бог. Едното без другото не би било Спасение !
Като пример на това двойно спасително движение може да вземем случилото се с Юдейския народ и по точно извеждането му от Египет и освобождаването му от робство. Юдейската Пасха предполага това двойно движение на Спасителния план на Бог: Господ е присъстващ посред народа си и ги подтиква да тръгнат към свободата си, но и народът се доверява на Спасителя си и поема към обещаната Земя. И от това свободно взаимодействие и двойно движение се ражда нов народ, или “Избрания народ” както се казва в книгата на Второзаконие (4,40).
Христовата Пасха или Възкресение се развива със същата динамика на тази първа Египетска Пасха. Постното време ни напомня точно тази втора стъпка, в която човек, тоест всеки един от нас, свободно решава дали да отговори на първоначалната инициатива на Бог - да дойде към нас и да ни поведе към изход от робството на греха, тоест освобождение от зависимостта която ограничава нашата свобода.
Но в този наш свободен отговор към Бога, както едно време на Израилевия народ в Египет, и ние днес ще се сблъскаме с едно голямо препятствие - действителността на нашето човешко положение на ограниченост или, още казано - липса на ефективна свобода /често казваме: “не мога защото...”/, следователно нашата свобода е условна!
За да решим този проблем нека да се върнем отново в Египет. Докато освободителят от първата Пасха, Мойсей не влиза в Обещаната земя, тоест изживява конкретно човешката условност на свободата, то Христос във втората Пасха тоест Възкресението, не само освобождава себе си и отваря вратите към Обещаната Земя, тоест Божието Царство, но и Той сам влиза вътре (от дясно на Отца Си). Така Исус Христос възстановява пълнотата на човешката ни свобода и ни показва че е възможно да успеем напълно да станем Синове Божи, тоест да дадем напълно свободен отговор на Божията инициатива и да съучастваме в Спасението си.
Постното време, което започваме, ни напомня точно за тази конкретна борба със самите себе си и личното ни участие в Спасителния план. По време на изхода от Египет, Израилския народ е бил изкушен многократно да забрави за Божието предложение за свобода и спасение. И точно самото изкушение говори за ограниченията на човешката свобода и, че тези ограничения са болезнени. Те болят, защото ни напомнят безсилието ни и неспособността ни със собствени сили да се справим сами. Нашата свобода се оказва условна и не абсолютна. Ние бързо разбираме, както едно малко дете, че зависим и, че не можем всичко да имаме и, че в крайна сметка трябва да оставим място за Другия. Този който ще ни помогне!
Това постно време ни е дадено точно за това - да можем да осъзнаем ограниченията на нашата свобода и, че само с помощ от Този Друг, който е превел народа си през пустинята и сам Той е преминал през пустинните човешки изкушения - Бог Исус Христос - само с Негова помощ ние ще можем да Възкръснем, тоест истински да заживеем свободни и така да станем пълноправни съучастници на Спасителния план и да станем истински граждани на Обещаната Земя, Царството Божие!

Текстове за размишление
Иисус: "Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола, и, като пости четирийсет дена и четирийсет нощи, най-сетне огладня" (Мат. 4:2, Лук. 4:2).
"Защо не можахме ние да го изгоним? Отговори им: тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост" (Марк. 9:28-29). "Тоя род пък не излиза, освен с молитва и пост" (Мат. 17:21). Виж също: Марк. 2:19-22; Мат. 6:16-18.
"Тогава дохождат при Него Иоановите ученици и казват: защо ние и фарисеите много постим, а Твоите ученици не постят? А Иисус им рече: нима могат сватбарите да тъгуват, докле е с тях младоженецът? Но ще дойдат дни, когато ще им отнемат младоженеца, и тогава ще постят." (Мат. 9:15).
"Когато те [св. апостоли, ред.] служеха на Господа и постеха, Дух Светий каза: отделете Ми Варнава и Савла за делото, за което съм ги призвал. Тогава те, след като постиха и се молиха, възложиха ръце на тях и ги пуснаха" (Деян. 13:2-3). "А като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали" (Деян. 14:23)
Св. ап. Павел: "Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни, но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение, при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости, с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов" (2Кор. 6:3-6).
Какъв пост е угоден на Бога? Как да постим?: "тъй, че гласът ви да бъде чут във висинето", а не "за караници и разпри" (Ис. гл. 58). "Ето постът, който избрах: разкъсай оковите на неправдата, развържи връзките на ярема, и угнетените пусни на свобода и всеки ярем разкъсай. Раздели хляба си с гладните, и скитниците сиромаси заведи у дома си. Видиш ли гол – облечи го, и от еднокръвния си не се крий" (Ис. 58:6-7).
"Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве" (Мат. 6:16-18).
