Poklonenieto do Lourde be6e edno prekrasno izjiviavane mnogo
Témoignage du Frère Martin
Chers amis, chers pèlerins,
Je suis heureux d'être parmi vous aujourd’hui !
je suis heureux de faire parti du peuple de Dieu en marche, en pèlerinage
Et je crois qu’aujourd’hui, il y a trois autres assomptionnistes
qui se réjouissent, comme moi, d'être parmi nous:
Ce sont les pères Kamen, Pavel et Josaphat, nos trois témoins martyres
qui prennent place aujourd’hui avec nous,
au début de notre pèlerinage à Lourdes
pour nous accompagner durant cette marche vers Celui qui nous appelle.
Je ne peux cacher
que de les voir de nouveau, ici à Lourdes, est pour moi une belle rencontre
car c’est grâce à eux et à leurs personnalités
que je peux me rendre à Lourdes, moi aussi
et partager avec vous cette belle expérience de pèlerinage.
Vous diriez “mais ce jeune frère, comment se fait il qu’il les connaît,
ils sont mort il y a bien plus de 50 ans?”
Bien sur, je ne les connais pas personnellement,
mais chaque rencontre est personnelle
et je les ai bien rencontré car
ils ont marqués la vie de l’Eglise catholique bulgare
et particulièrement notre congrégation Assomptionniste,
comme une présence vive et bouleversante !
J’ai eu l’occasion de les connaître pendant la préparation de la visite
du Pape Jean Paul II en Bulgarie en 2002.
Il venait les proclamer martyres de la foi et bienheureux!
Avec un groupe de jeunes chrétiens, nous avions préparé une pièce de théâtre
qui présentait les trois pères assomptionnistes et leur vie et leur martyre.
C’est au long de la lecture du leur histoire que je me suis senti interpellé,
même bouleversé, par leur mode de vivre et leur mort...
C’est simple : tous les trois n'hésitaient pas à vivre du Christ, à manifester ouvertement
leur amour pour l’Eglise et à proclamer la vérité de la foi chrétienne dans une société
qui ne voulait plus de Dieu et qui voulait construire sur du sable!
Tous les trois vivaient profondément par la prière la relation avec le Christ, et dans leurs vies, dans leurs paroles, dans leurs actions ne pouvaient que se manifester cette source de vrai vie qui gênait car ces pierres vivantes parlaient de l’amour de Dieu,témoignage de l’amour pour l’homme et des vraies valeurs!
Mais dans la société de leur temps, il n’y avait pas de place pour tout cela et leur exemple devait être camouflé, supprimé, effacé par le moyen le plus sur - la mort !
Mes chers amis, pèlerins, vous ne pouvez pas imaginer combien je suis heureux de voir mes trois frères assomptionnistes ici présents, de nouveaux témoins, parmi d’autres, témoin de Quelqu'un qui peux remplir une vie, témoins du Christ Pèlerin avec nous sur nos chemins difficiles, témoins de Dieu qui se fait homme pour nous et pour nous rappeler qu’on est à Son image et qu’on doit se relever et s'approcher de Lui!
Je ne peux ne pas dire que ma vocation de jeune frère à l’Assomption est aussi simple: à leur exemple, vivre et parler de cet Amour de Dieu pour l’homme dans le société actuelle qui n’est pas moins éloigné des causes de Dieu que la société dans laquelle ils ont souffert et sont morts, m’invite, avec ma bouche de pécheur, à vous encourager avec les mots de notre fondateur: “ Nous sommes tout simplement catholiques, mais catholiques autant qu’il soit possible de l'être; nous sommes catholiques tout d’une pièce, et, parce qu’il y a, par le temps qui court, beaucoup de demi-catholiques, des catholiques de leurs temps, des catholiques par accommodement, des catholiques qui croient l'être, nous qui le sommes franchement, avant tout, complètement, nous passons aux yeux de la foule pour des hommes à part, sinon extraordinaire...”
Ches Amis, chers pèlerins, à l’exemple de Pavel, Kamen et Josafat, je vous exhorte: Soyez des hommes extraordinaires, des hommes à part qui peuvent voire et saisir où est leur vrai bonheur et leur vraie joie!
Moi personnellement je m’engage, avec mes faibles force de jeune homme, de religieux assomptionniste, à prier la très Sainte mère de Dieu de vous aider sur le chemin difficile, celui de répondre à l’appel du Christ!
Скъпи приятели поклоници,
Много съм радостен да бъда всред вас днес!
Радостен съм да съм част от божият народ вървящ по пътя към Христа!
Мисля че има поне още трима други Успенци,
които като мен се радват да бъдат сред нас!
Това са Отец Камен, Отец Павел и Отец Йосафат, нашите трима мъчении,
които заемат местата си вред множеството тук събрани,
за да ни придружат в това поклоничество тук в Лурд
и така заедно с тях да тръгнем към Този Който ни вика и зове!
Не мога да скрия, че виждайки ги днес тук, е за мен една приятна среща
защото благодарение на тях мога и аз да дойда днес тук с вас
и да преживея отново радоста от това да съм поклоник!
Може би ще се чудите от къде ги познавам, тъй като не съм от тяхното поколение ?
Аз се срещнах с тях по време на подготовката за идването на Йоан Павел в България през 2002. Заедно с още няколко младежи ние подготвихме един спектакъл за техния живот и го представихме в повечето енории из България.
По този повод аз се зачетох в живота и делата им и останових с вълнение, че всичко това което са правили някак си ме докосва лично!
И тримата не се страхуваха да живеят за Христос, и да изразяват открито варата и любовта си към Църквата и да възвестяват Истината в едно общество което не желаеше да слуша за Бог и всичко което го засяга!
И тримата живееха от дълбока молитва и конкретна връзка с Христа,
и в живота им и в делата им тази връзка се проявяваше като извор на радост и очевиден мир и свободен дух. Всичко това пречеше на комунистическото общество тъй като в него любовта към Бога и към човека беше забранена!
Това общество отхвърли техния свободен пример за живот и дори се постара да заличи следите му чрез последната и най крайна мярка смъртта!
Но скъпи приятели поклоници, не можете да си представите колко съм радостен че днес виждам тримата ми събратя мъченици отново да свидетелстват чрез ликовете си окачени всред останалите свидетели на нашето време. Те днес ни свидетелстват за Някого Който може да изпълни един цял живот и да даде смисъл на безсмисленото ни лутане, свидетелстват за Бог Исус Христос, Поклоник днес с нас по трудните ни житеиски пътища. Тримата български отци свидетелстват чрез присъствието си за Бог, станал човек за нас хората и за да ни напомни, че сме създедени по Негов образ и подобие и че трябва да се изправим и да тръгнем към истинската си същност тоест към Него!!!
Не мога да скрия че моето лично призвание на млад брат Успенец, е простичко:
Искам, по техния пример, да свидетелствам в сегашното ни общество, за Любовта на Бога към човека! И с грашната ми уста аз ви каня по примера на нашия основател на конгрегацията на Успенците: “ Ни сме просто християни, но християни колкото може да се бъде истинки, ние сме нацяло християни, не както тези, в днешно време, които са наполовина християни, или християни наричащи се модерни, или християни защото така им е удобно, или христяни които само си мислят че са християни, а ние които найстина сме, и най вече с цялото си сърце, ние минаваме за пред очите на хората и на тълпата за хора странни, за хора необикновенни!...”
Скъпи приятели по примера на Павел Камен и Йосафат аз ви каня: Станете хора странни и необикновенни за очите на другите! Станете хора които разбират и чувствак къде е истината и къде е истинското ни щастие и радост! Станете хора християни и следвайте истинската Любов тази която е за човека от Бога!
Аз лично се ангажирам с мойте слаби сири да се моля чрез застъпничеството на Дева Мария да ни помогне да вървим по житейския ни труден път към Този Който ни призовавав и ни вика: Христос!
