Празник във Флоренция

Svidetelstvo za Praznika na 3 blajeni Uspenzi

Ето след тази кратка оценка на моята външност,
отпреди 3 години,
днес можем да се опитаме заедно да направим преоценка !
Това ще бъде лесно. Вие ме виждате днес и можеби вече някои от васси казват
“Оле, колко е надебелял?”,
други може би си премълчат факта че с брада не ми отива,
трети ще си кажат “Оле ама Италия е толкова далеч!!”
Та дори може би някои от вас ще потвърдят думите на отец Петър : “Той е напълно луд, да прави това което прави!”
Но скъпи приятели, какво е всъщност значението което даваме на нашата външност?
Някой философи и днешните психятри ще кажат че външността на човек изразава неговото вътрешно състояние и това което преживява дълбоко в себе си!

Ето аз ще се опитам с вас да размисля на тази тема и да направя кракта оценка на това което живея външно и вътрешно!

Нашият владика Епископ Христо Пройков ще каже в Посланието си за 150тата годишнина от основаването на Източно Католическата Църква в България:
“Времето е дар от Господа и ние живеем в него!”

Ето аз вече от 3 години съм постъпките на нашите трима блажени успенци...
Казвам по стъпките защото те за мен са пример на поддържание във вярата и техните жертви и ентусиязъм ми помагат да преосмисля настоящето и да разчета знаците на присъствието на Бога в моя живот.

Днес аз съм млад брат Успенец. Живея в една от общностите в Италия Флоренция.
Уча в богословския факолтет за Централна Италия и се подготвям за свещеник.

С две думи може да се каже млад християнин, който търси да даде смисъл на външното си и вътрешно съществуване вървейки по път на вярата.

Този път на вярата, аз го започнах благодарение на тези които са ме предшествали и са ми предали тяхната вяра и увереност.

Вървя го също благодарение на тези които днес вървят редом с мен по тизи път _ Общноста тук във Флоренция, Събратята и сестрите успенци от цялата конгрегация, християните от местната църква, и не на последно място с вас които сте постоянно в моето сърце и в молитвите ми.!

Но трябва да призная, че този път го вървя най= вече с помоща на един голям приятел, Който никога не си позволява да ме остави сам. Този приятел е Христос!
Той не само върви редом с мен, но и ми сочи посоката по която да вървя, той дава също и смисъл на пътя ми.

Знаете ли че, за да има посока трябва да има и цел? Аз мога да кажа че съм щастливец защото моята цел и посока, та дори и самият път съвпадат!
Да цел, посока, път са за мен Христос! Той днес ми помага да се движа по моя скромен път на вяра
като ми дава смисъл на съществуването ми, тоест ме Обича!
И то истински!
И така със своята обич, Той ми отваря хоризонт за да вървя напред към бъдещето, което без Христос би било много неясно!

Ето с няколко думи същността на това което живея вътре в мен...
Това се отразява и на моята вънщност, защото човекът е всъщност едно цяло и когато живее истинката обич произтичаща от Бог дълбоко в сърцето си, то и външността му се променя и той се приближава до онзи първообраз Божии, по който сме били сътворени!

Тоест скъпи приятели ако ви изглежда странно нечия външност, опитайте се да откриете това което е вътре от другата страна! И ако случайно видите една Личнист вътре във вас или във другия, и тази Личност ви желае доброто и ви подтиква към истинността в живота ви, не се стряскайте, това е Христос, Който иска да стане част от вас и да ви даде смисъл и красота на вашата вътрешност, иска да докосне сърцето ви за да направи от вашия живот една красива реалност ! (както втрешна така и външна)

3 Blajeni!

Slujba za blagoslova na novia paraklis v Rim